Ревю на Ридание

Историята на музикантката Диърдри Монахан е разказана с талант, чувствителност и умереност, каквато рядко намирам в книгите, които обичайно подбирам. Сюжетът, разбира се, се върти около влюбването на Диърдри в тайнствения Люк Дилън, който се оказва придворния убиец на кралицата на феите. Но „Ридание” е много повече от стандартната любовна история между обикновената девойка и опасния тъмен непознат. Тя е приказка за приятелството, за отношенията между майка и дъщеря, за самопознанието, за предателството и за порастването. Нежна, горчиво-сладка и безкрайно романтична приказка, която пленява с преливащата от нея музика.

Героите са перфектно описани – хората са леко стереотипни, но не и двуизмерни, а феите са ужасяващи и жестоки. Светът, който Маги Стийвотър композира, е едновременно прост и  безкрайно сложен, познат и фантастичен с оживелите от келтските митове същества.